Ни студ, ни сняг, ни лед могат да спрат мъжкото

На Йордановден в Калофер Тунджа „ври и кипи“

Ни мраз, ни сняг, ни лед могат да спрат мъжкото хоро в Калофер при което водата на река Тунджа " ври и кипи ", а земята потръпва от нозете на смелите българи. В родния град на Христо Ботев традицията е жива - в душите и сърцата на всички калоферци.

Богоявление - Йордановден

Мъжкото хоро в Калофер е само по рода си и се играе единствено в подбалканския град от повече от 200 години. Всяка година на Йордановден стотици се събират в Калофер, с цел да следят именитото мъжко хоро в ледените води на Тунджа. Този бит е съществувал още преди Освобождението от турско иго и неповторимото е това, че на никое място другаде в България не се практикува.

По времето на комунистическото ръководство обичаят е бил неразрешен и съвсем пропуснат, само че през последните двадесет години още веднъж е възкръснал и през днешния ден се е трансформирал в един от най-забележителните празници на Калофер. Особенна известност този бит добива през последните няколко години, с помощта на всеобщото му отразяване в електронните медии. Подготовката стартира още от 5 януари с построяването на яз, който да загради ледените води на Тунджа с цел да се образува огромен бент. Бентът се построява от груби отвесни дървени греди, върху които се поставя железна мрежа, а най-отгоре се слага армирано найлоново платно, привързано към гредите със сезал. След като бентът се построи, найлоновото платно се навива на руло ниско долу, с цел да не се цялостни бента с вода през нощта. Това се прави тъй като е допустимо водата през нощта да замръзне и играта да стане невъзможна.

На сутринта " майсторите " на бента идват рано и разгъват платното до най-високата точка, тъй че язът да се изпълни за не повече от час до оптималния си размер и дълбочина - към 1,20 м. Традицията повелява кметът на града да кани цяла нощ всички млади мъже, участници в хорото в дома си и да почерпи с алено вино и домашна ракия. Пияни обаче не се пускат във водите. Около 6,30 ч. на 06 януари стартират да се събират участниците и феновете на това неповторимо събитие. Точно в 7.45 ч. свещеникът идва до бента и дава знак, хорото да стартира. На несъмнено място по особено издигнато стълбище първо в реката навлизат музикантите (гайда, тъпани, кавали) следвани от участниците в хорото, облечени в национални носии и наложителният български трикольор в ръка.

Мъжете пеят " Залюбила е Василка двама " и " Тунджа, Тунджа ". След локалните влизат и гостите. Десетки мъже се потапят в Тунджа, а някои от тях стоят повече от 20 минути. Местният свещенник хвърля богоявленския кръст в реката и този, който го откри обичайно го предава в ръцете на най-малкия участник в мъжкото хоро, което обикновенно е дете седящо на раменете на възрастен.